Хюсеин Мевсим е роден на 07. VII.1964 г. в с. Козлево, обл. Кърджали, в семейството на тютюноработници. Средно гимназиално образование завършва в Момчилград, а висше - българска филология - в ПУ “Паисий Хилендарски”. 
													    От края на 1991 година се установява да живее в Истанбул, където започва да се занимава с туризъм и преводачество. Автор на стихосбирката “Открехнат прозорец”. През 2002-ра защитава кандидатска дисертация за еничарските песни в българския фолклор в Института за социални науки към Анкарския университет. Понастоящем е асистент в Катедрата по български език и литература на Факултета по език, история и география към същия университет и работи над докторат на тема “Българската литература в Истанбул - Истанбул в българската литература”.
													    Занимава се с преводи от български, турски и руски език.
													
  | 
											 
										 
										
											
												
													
  Послание на скалата
													
  От гордата самота -
													 не ща и спомен...
													
  По дяволите и вярната сянка
													 по целия ми ръст -
													
  клюнът му не побира семе...
													
  ... за да се превърна
													
  в благодатна пръст...
													
 
  •••
													
  Вятърът така и не прие
															 поканата ми
													 за топъл и уютен подслон...
													
  Открехнатият прозорец
													 сякаш е капан за него...
													
  Каква вярност към крайпътния клон...
													
 
  •••
													
  Отсрещните долини
													 десет пъти ни предупредиха...
													
  А ловецът гръмна само веднъж.
													
 
  •••
													
  Звездите останаха
													 без една -
													
  (стръмна е
													 небесната бездна).
													
  Но от това
													 не стана по-тъмно...
													
												 | 
												
													
													
  •••
													
  От солените целувки на вълните
													 горчат устните на брега...
													
  Такава обич ми обещай сега...								
  
													 •••
													
  Паркът се дави в жълтото море...
													
  Кой сламка спасителна ще му подхвърли -
															
  птиците имат гнезда и на юг,
															 дълбоко в корите са червеите...
													
  Навярно един старец
													 Ще се притече с бастуна си...
													 •••
													
  И все така -
													 зелена и стипчива -
													
  остани на времето в клона...
													 Даже, когато в късния залез
													 дойда с устни да те набера...
													
  Узрелият плод
													 гние на пазара...
													
 
 
  
												 | 
											 
										 
										
									 |