Юрий Андрухович е роден през 1960 г. в Ивано-Франкивск, Украйна. През 1985 г. заедно с Виктор Неборак и Олександър Ирванец създават популярната литературна група "Бу-Фа-Бу" /Бурлеска-Фарс-Буфонада/. От 1989 до 1991 г живее в Москва и учи в Литературния институт "М. Горки". През това време издава две поетични книги, последвани от още: "Небе и градски площади" /1985/, "Центърът на града" /1989/, "Екзотични птици и растения" /1991/ и "Екзотични птици и растения" с приложение "Индия" /1997/. Романите на Андрухович "Развлечения", "Московиад", "ПервезЗион" и "12 пръстена" оказват изключително въздействие върху съвременните украински читатели. Юрий Андрухович е редактор на "Енциклопедия на съвременната украинска литература" /1998/. Издава книга със свои есета "Дисориентация в Локалността" /1999/. Съвместно с полския писател Анджей Стасюк публикува "Моята Европа" /2000, 2001/. Превел е от английски "Хамлет" на Шекспир, поети битници и нюйоркски млади поети. Негови произведения са превеждани в много английски и американски списания: AGNI, Pequod, Glas, Salt Hill, Exqusite Corpse. Книгите му имат по две и повече издания. През 2001 г. получава престижната Хердерова награда за литература - Австрия, и наградата “Антонович” за изключителен принос към украинската литература.
|
ИЗ "ПЕСНИ ЗА МЪРТВИЯ ПЕТЕЛ"
GLORY TO THE CAMEL
От нас излезе двойка за чудо и приказ,
че ставахме даже за рекламен клип.
Приблизително такъв:
На бара седи Той.
През няколко столчета - Тя.
Тя започва да рови в чантата си.
Той протяга към нея ръка
с отворена кутия цигари.
В този миг Тя намира в чантата си
своите.
Той се смее.
Тя се усмихва.
Следващ план:
две кутии кемъл на плота на бара
една до друга,
една до друга.
Пепелник, угарки, дим.
После отново:
Той и Тя излизат заедно от бара.
Разбира се, в бъдещето.
Надпис:
ЦИГАРИТЕ "КЕМЪЛ" -
НАЙ-ПРЕКРАСНИЯТ ПОВОД ЗА ЗАПОЗНАНСТВО!
Оставаха само някои подробности:
да се избере музикалният фон,
да се уточнят интериорът и статистите,
да се реши въпросът с бъдещето.
В началото имаше няколко
хубави страници.
После някой от двамата забави отговора.
После бавенето стана норма, после задължение
станаха писмата.
Животът върна всичко на старото му място.
Сега остава въпросът:
имаше ли нещо друго, освен дим?
Но защо тогава ти, чудовище,
мачкаше жълтите си угарки в пепелника
тъй отчаяно, като пастир на камили,
попаднал случайно в отбрана компания?...
BOMBING NEW YORK CITY
Молим дамите да останат на изхода -
да изчезнат в тъмата.
Този номер е чисто наш, мъжки.
Просто така е решила природата -
да стане ненужна, дала ни дарбата
без вода да гасим тлеещите огньове.
Небето над нас - във звезди. Август е, август.
Градът под нас е прекрасен, същинска Галактика.
Ето го август.
Ето го огъня, дето доскоро седяхме.
"Ето го Ню Йорк - казвам, -
готови за бомбардиране."
Започваме неедновременно,
но четиримата заедно. Струите се кръстостват,
градът под нас съска и гасне на цели
квартали.
"Повече внимание на Манхатън - казвам. -
Черния Харлем и Бронкс не пипаме."
"С Бруклин и Куинс е свършено" -
докладва Джон,
повечко пийнал и съсредоточен.
След като сринахме Крайслер, Сиграм и Емпайр Стейт,
ние сме напълно доволни от операцията.
Вдигаме циповете на панталоните, връщаме се
в базата, в мрака, почувствали се небесни асове.
Месец по-късно такива шеги ще изглеждат
нелепи.
|
WITH OUT YOU - 2
Същите ухания, същите
ароматични свещи, разни други екстри:
камбанки, буди, ню ейдж записи,
Блаватска...
Всичко след нас е в пълен порядък,
ако хазяйката не забележи
няколкото петна на чаршафа.
За съжаление, не можем да го правим по-чисто.
Ангелите биха могли,
но те не се обичат.
По-чисто няма.
Някой поиска, след пауза
от седемнайсет месеца, там да попадна отново:
същите ухания, същите
ароматични свещи, цяла Индия:
мандала, кастанеда, костени пръчици, ню ейдж
камбанки...
И толкова дълга нощ, и такава самота под завивките,
и такава пълна неопетненост,
че имах чудесна възможност
да се възнеса на небето.
Но там не се обичат.
JUST IN BETWEEN
... почти така, както е с хотелските стаи -
освобождаване преди дванайсет,
тъй че заключваме вратите,
слизаме долу
и предаваме ключовете на рецепцията.
А стаите?
Какво се случва със стаите без нас? Какво ли става
с камарата завивки, с бъркотията,
с възглавниците,
с кърпите,
със сивкавата пепел в пепелниците?
Дали я пръсва
вятърът нахлул?
Дали все още капе кранът
на ваната? Дали се проясни
потъналото в пара огледало?
Какво се вижда в него?
(както би казал Класикът:
О, пребогато бих платил,
да можех само да погледна
какво се случва в стаята,
която аз навеки съм напуснал!)
Разбира се, че скоро ще дойде камериерката
със цел да заличи и най-нищожната следа
след нас - така че все едно не сме били.
И ще успее.
Разбира се, по-късно
тук други ще се настанят,
различни.
Ала какво се случва във времето между?
Между излизането ни и появата
на камериерката?
В хотелската стая,
където с теб лежахме тъй наблизо
и дишахме ведно
|
|
