... Кой по Париж, а кой по Лондон - аз по Москва да бродя искам. И гаджета-американчета пред Кремъл любя да натискам. Обичам да им срещна погледа, да ги посгуша на инат, и да им шушна по английски: - Умом Россию не понять.

ВАДИМ СТЕПАНЦОВ

Империя Сутрин, слънцето целувайки, пак перата дръзко перя аз, и летя - орел-врабченценце, в небесата ти, Империйо. И оглеждам ти пространствата, и ти плувам в атмосферите. Ах, обичам те, Империйо. Да, обичам те, Империйо. Нам лепяха ни колонии там ермоловци, ермаковци... В Адигея и в Полония чужденци моряхме всякакви. Ширна се като съзвучие руската велика нация ала почна революция и след туй - асимилация. Рус се смеша със туземците и се кръсти Есесерия. Ах, обичам те, Империйо. Да, обичам те, Империйо. Бяхме радостни зверюги, а днес сме хлъзгави рептилии. Но те любя пак, Империйо - кът на мрак и на насилие. Днес си гнусна и загазила - цивря аз като момиченце, докат' зяпам твойто залезно и обречено величие. Ей с компютрите, с роботите тичат немчета, япончета... Шнапс ще кръкнат и с кикотене ще те доразпарчетосат те. Ха! Така ли!? Дрън-дрън ерина! Я прости ми туй неверие! Аз обичам те, Империйо! Да, обичам те, Империйо! Дето грозни патки пакаха, днеска лебеди протягат се. А девойките ни сладки са - и отпред, че и отвсякъде! Както в столицата джиткам си, с кеф и гордост пак потупвам днес ту киргизка с кръгъл лик или пък грузинка кръглодупеста. Юношите мислят, справят се! Младежта прилежно учи се. К'вото трябва, ще направиме! К'вото стане, ще получиме! А ще се получи, вервам аз - нова, весела мистерия. Ах, обичам те, Империйо! Да, обичам те, Империйо! САШКА В живота е всичко поету познато - и райски наслади, и пъклен мерак. Но помня едно ослепително лято - то още ми свети в сегашния мрак. Ни трътлести и похотливи матрони, ни свежи лолитки в невръстни лета не ме занимаваха в лятото знойно - изобщо не мислех за тях даже, да.

След форми изискани и съвършени меракът ми припкаше като дете. Те правеха дните ми чудно блажени, но и садистично ме мъчеха те. Ах, влюбен бях аз. Мойта севда тогава на 30 бе май. Стара чанта ли? - не! Ракетна бе всякоя нейна поява. И сляп да си, то ще се спънеш поне. Тя плод бе, но нито зелен, ни разкашкан. А кожата нейна коприна, сатен. Морето, когато там плуваше Сашка, ръмжеше от страст като влюбен тюлен. О, как си мечтаех на попче да стана край нейния ханш. И - нахален и смел - в миг - муш - и във банския! После в нирвана с опашката своя аз бих я повел. “Ох, Сашка, ах, Сашка” - въздишах всечасно - как само приятел, и то - платоник... Такова приятелство си е опасно! От попчето става цял поп или бик! Засичах я ту със майор безобразен - хем глупав, хем с кръгла муцуна-тава, ту с някакъв ушест естонец, възмазен, от запек хроничен пристъпващ едва. Когато я зърнах веднъж под звездите в ръцете на чукча един - без крака - хем як беше тоз инвалид ненаситен - усетих, че по е вкусът й така. Веднъж ни гостуваше театър с джуджета - “Отело” играха, та ги посетих. Дотука добре, ала час след банкета аз Сашка с Отело в леглото открих. Хем негър, хем изрод нахален и гаден! Аз зло накървавих семитски очи, и тъй лилипута с ютия изгладих, че никога нищо да му не стърчи! Докато крещеше “Милиция!” Сашка, аз три пъти пода с джуджето изтрих, а после оброних главата юнашка, и скочих от мостика, и се убих. Не помня какво под водата се случи. Събуждам се - болница. Дреме светът. А някакво тяло - и младо, и сръчно, милува предмета ми долен и твърд. Ах, милата Сашка! Направо ме шашна! Нима тя простенва тъй срастно над мен? О, Господи, Сашка, разбира се, Сашка - и поглед неземен, и блян въплътен. Какви ги обаче тя плещи отсреща: - “Зеленко, зеленко - плюни върху мен!” Дали пък не се е побъркала нещо, макар че и туй бих приел окрилен. Но ето - внезапно погледнах се - Боже! Зелен си, поете, май труп вече си! Зелени крака, зеленясала кожа, език въззелен от устата виси... Тогава отде е любовната сила? Май Анаксимандър, изглежда, е прав. Дори и смъртта любовта бе надвила със огъня вечен, телесен, корав. Тъй живата Сашка клати упоено хвърлилия топа поет Степанцов. О - нищо не му беше тука спестено, преди да го викне небесният зов.