Ситор Ситуморанг е поет, журналист, преводач и режисьор. Роден в Харианбохо, Тапанули, Северна Суматра. Специализира кинематография в Калифорнийския университет. Кореспондент е на индонезийски вестници по време на холандската агресия. Преподава индонезийски език в Лейден, Холандия и е доцент в Театралната академия в Джакарта. Депутат е във Временната народна консултативна асамблея. Председател е на Дружеството за национална култура. През 1967 г. е арестуван от режима на "новия ред" и лежи в затвор в Джакарта в течение на 7 години.
Издал е стихосбирките "Картата на моите пътувания" (1955), "В стихове" (1955), "Безименно лице (1956), "Ново време" (1962), "Езерен бриз" (1982), "Цвете върху канарата"(1989), "Бляновете на пътешественика" (1994). Публикувал е сборниците с разкази: "Битка и сняг в Париж"(1956), "Принц"(1963), "Езеро Тоба"(1981), "Езерен бриз"(1982), драмата "Пътят Перла"(1954) и есеистичната книга "Революционна литература"(1965).
|
Утринен площад в Сукабуми
Под бреговете моят дом се гуши.
Цветя огряват тихия площад.
Пътечка лъкатуши към реката.
Шосето бърза към пробудения град.
По склоновете облаци се стелят.
Връхлитат с топка дечурлига.
Обхождат слънцето далечни хоризонти.
До небесата глъчка се издига.
Додето поглед стига - планини.
Мечти се реят в царството зелено.
След морен непробуден сън -
мираж ли е това или видение?
Отеква в близката казарма
камбанен звън самотен, преваля пладне.
Огрява лъч хотелската ми стая,
площада мараня сковава.
Ала от сенките на пустия площад
пронизва ме среднощен хлад.
|
|
Вечер в селото
Понесли глинени кани върху главите,
едва докоснали ги с ръка,
момичета в нишка се спускат
към планинската река.
Потрепват златисти листа
на късния залез в лъчите.
Блестят като ясни слънца
каните върху главите им.
Прокарва се здрачината
над пътеката стръмна.
И светлият пясък примамва
назад към селцето сънено.
Стрехите раздиплят крила
в сребристата синева.
С искрящи луни на главите
девойките се прибират у дома.
|
|
