|
Сутан Такдир Алишахбана e класик на индонезийската литература, поет, философ, филолог. Той е един от основателите през 1933 г. на литературно-художественото списание "Пуджанга бару" ("Нов писател"), белязало цяла епоха в развитието на индонезийската литература и език. Автор на романите "Сред низ от нещастия" (1929), "Негасим светилник" (1932), "Момиче в гнездо на разбойници" (1940). В най-популярния си роман "Под разгърнати платна" (1936) отразява борбата на индонезийската жена за еманципация. Други негови творби са "Лазурен грот" (1970) и "Поражения и победи" (1978). Оставил е незавършен романа "Възраждане". Автор е на стихосбирката "Разкъсани облаци" (1936).
|
Победа или поражение
Въпрос неуместен: победа или поражение.
Отдавна избрал съм победата.
За други е избор поражение:
които се жалват, когато се спънат,
които ридаят от драскотина,
и в джунглата в кръг се въртят.
По пътя извил сред полето
вървя под щастлива звезда.
Тук падна ли ненадейно,
по-здрав от преди се възправям.
На удара с удар отвръщам
стократно по-силен.
Палачът поискал главата ми
сакат ще се влачи до гроб
учучден, не - изумен
от очите спокойно притворени
и устните грейнали
в разцъфтяла усмивка.
4 май 1944 г.
|
|
Свещен огън
Докато дъхът ми се надига
и сърцето ми бие,
о, огън, разпалвай душата ми,
нека тя вика, нека въздиша.
Като нажежена стомана
сред ярките пламъци
нека душата ми се разтопи
в блясъка на Всевишния.
Чувствам как нещо притиска сърцето ми,
очите ми са трескави и безумни,
в покоя на дома си аз съм преследван.
Тъй се излива неизменната Божия милост,
тъй изгаря желаният огън;
песните са ми викове от болка.
|
|
