Родната страна (QUÊ HƯƠNG)
                                                     
                                                     Когато бях дете и ходех на училище,
                                                     обиквах родната страна
                                                     със всяка страница на детската ми книга.
                                                     Там пишеше : "Кой казва, че е трудно
                                                     да пасеш биволи в гората, на полето?"
                                                     И закопнях за песните на птиците в гората...
                                                     Понявга майка ме улавяше, когато
                                                     край блатото подгонех пеперуда,
                                                     вместо да ида в клас. Да бяхте чули
                                                     как жално плачех, преди да са ме още били!
                                                     Едно момиченце в съседната ни къща
                                                     ме гледаше и дяволито се усмихваше.
                                                     
                                                     Покриха вражи сенки моята страна.
                                                     Сбогувах се със майка и заминах.
                                                     И, представете си, съседското момиче
                                                     и то поело в горските усои.
                                                     Веднъж случайно я видях по пътя.
                                                     Тя пак тъй дяволито се усмихна,
                                                     очите й блестяха черно-черни.
                                                     Защо така привличаха очите й?
                                                     Не разменихме дума: аз бях в строй,
                                                     но се обръщах дълго, много дълго.
                                                 | 
                                                
                                                 | 
                                                
                                                    
  
                                                     Над нас валеше. В мен блестеше слънце.
                                                     Мирът настъпи. Върнах се във къщи,
                                                     в училище, в оризището при браздите.
                                                     И пак видях съседката ни млада,
                                                     която криеше главица зад пердето.
                                                     Тя се усмихваше - потайна, дяволита.
                                                     Когато я запитах един ден
                                                     дали сърцето й все още е свободно,
                                                     "Въпросът ти е, знаеш, неудобен. . ."
                                                     отвърна и главата си наведе.
                                                     Цял разтреперан, пълен с бяла нежност,
                                                     аз хванах тънките й пръсти.
                                                     Тя ги остави да почиват в ръцете ми горещи.
                                                     
                                                     И връхлетя внезапно новината -
                                                     така ужасна, че не смея да повярвам:
                                                     Убили са те, сестро, о, любима!
                                                     Захвърлили те нейде във гората.
                                                     Защо ли? През войната
                                                     ти си се била - ето твоя грях.
                                                     Сърцето ми раздират остри пръсти.
                                                     Не зная, жив ли съм, или съм вече прах...
                                                     
                                                     Като дете обичах родната страна за птиците 
                                                           и пеперудите й.
                                                     
                                                     С тях ходех на училище, в гората.
                                                     Обичам днес страната си, защото всяка нейна шепа пръст
                                                     съдържа малко от кръвта на моята любима.
                                                 |