Егише Чаренц е поет, писател и обществен активист. Той е сред най-значимите арменски творци на ХХ век. В произведенията си засягаразнообразни теми - от опита си в Първата световна война до социализма, като най-голямо внимание обръща на Армения и арменците.
На 15-годишна възраст публикува първите си стихове. Участва в много сражения (революционни движения в Армения, по време на гражданската война в Русия се сражава за Червената армия). Първоначално се увлича по комунизма, но постепенно се разочарова от националистическите му наклонности. По-късно, през 1937 г., се превръща в жертва на сталинистките преследвания и умира в затвора.
Творбите му са превеждани от Анна Ахматова, Борис Пастернак, Луис Арагон и др. Домът му в Ереван на ул. "Мащоц" 17 е превърнат в музей, а арменският град Чаренцаван носи неговото име.
"...Облян от слънце, скромен и пронизителен, дързък и нежен, вечно млад - той и през вековете ще запази своята младост."
Иля Еренбург
|
Армения, езика твой, с лъчи облят, обичам аз!
Старинен саз1 с печален глас на тоя свят обичам аз.
Цветя на кървави вълни и ярки рози с дъх пламтящ,
и наирянки с гъвкав стан във танц-обред обичам аз.
Небе със мъдра синева, реки със бисерна вода
и летен зной, и зимен вой, разбудил чуки и бърда,
и всеки дом, в земята скрит, запомнил робство и беда,
и древния прояден туф на всеки град обичам аз.
О, воплегласния напев ще помня аз по своя път!
Железношрифтните слова - като молитви те кънтят.
И в кръвоструйната ми гръд все твойте рани да болят -
теб, Аястан2, мой край сирот, във кръв облят, обичам аз.
За пълното с печал сърце друг образ няма на света.
Кучак, Нарекаци - чела по-светли няма на света.
И връх по-древен от Масис, мини вред - няма на света.
И като своя стръмен път тъй Арарат обичам аз.
1 Дървен струнен музикален инструмент, разпространен в Западна Азия
2 Аястан е арменското наименование на Армения
|
|
