|
Много малко се знае за Руставели от съвременни на него източници. В пролога на поемата му "Рицарят с пантеровата кожа" се съдържа следа към идентичността му - поетът се идентифицира като "истински Руствели". "Руствели" не е фамилия, а териториален епитет, който би могъл да бъде интерпретиран като "от/собственик на Рустави". По-късно грузински автори от XV-XVIII в. дават повече информация. Те са почти единодушни, че това е Шота Руставели, име, което е запазено на фреска и документ в грузинския манастир на Светия кръст в Йерусалим. В този документ се говори за Шота като дарител на манастира и "висш ковчежник", което потвърждава популярната легенда, че Руставели е министър в двора на владетелката цар Тамар, който в напреднала възраст се оттегля в манастир. И фолклорът, и придворният поет от XVII в. Арчил определят за родно място на Руставели регионът на Месхети, където се намирало родното му село Рустави (което е различно от днешния град Рустави). Предполага се, че е роден между 1160 и 1165 г. Легендата разказва, че се е учил в средновековните грузински академии Гелати и Икалто, а след това във Византия. Би трябвало да е създал "Рицарят с пантеровата кожа" не по-рано от 80-те години на XII в. и не по-късно от първото десетилетие на XIII в., най-вероятно между 1205 и 1207 г.
|
Из
ВИТЯЗЪТ В ТИГРОВА КОЖА
Пролог
Този, който сам създаде величавата вселена,
който от небето вдъхна дух на всяка твар родена,
който ни дари земята с красотата й нетленна -
в земните царе сияе силата му въплътена!
Боже, ти един създаде образите на телата!
Защити ме, дай ми сили да погубя сатаната,
да изпитвам до смъртта си обич пламенна и свята!
Облекчи товара грешен, който носим по земята!
Лъв е седнал до Тамара с копие и меч, и щит!
С устни-нар, с коси-ахати, слънчева и с царствен вид,
мога ли да я възхваля, дръзновен и упорит!
Щом я видиш, виждаш пътя към блаженството открит.
Да възхвалим днес Тамара с кървави сълзи в очите!
И преди съм я възпявал, но това не ме насити.
Езеро ми бе мастило, а тръст трепетна - писците.
Който слуша, той ще бъде с копие ранен в гърдите.
Повелиха да напиша сладка песен, но такава,
че изящните й къдри, вежди, мигли да прославя,
устните-рубин, зъбите-маргарит да не забравя.
Знам, че и под чук оловен камъкът се раздробява.
Майсторство, сърце и слово са едничката ми цел.
Гений мой и разум светъл, нека бъда по-умел!
Нека с двамата герои днес възхвалим Тариел -
всеки между тях чрез клетва в преданост се бе заклел.
Нека Тариел си спомним, нека го оплачем, братя!
Може ли да се намери друг подобен по земята?
Аз, певецът Руставели, бих желал със скръб в душата
да се чуе тази повест, в песни-бисери изпята.
Аз съм Руставели, в мене тази песен не престава,
заради жена, която над войските повелява.
Цяр за мъката на влюбен никой още не познава -
или здраве да ми прати, или гроб в пръстта корава.
Тази повест е персийска, скрита от уста в уста,
както бисери красиви скитат от дланта в дланта.
Въплътих я на грузински - да я преценява тя,
сторила от мен безумец с дивната си красота.
Пак очите ми жадуват да я видят ослепени.
Участта ми е да скитам, влюбено сърцето стене.
Кой ще изгори плътта ми и спаси душата в мене?
Бих възхвалил вече в песен тримата мъже блажени.
Нека никой към съдбата никога не възроптава:
селянинът да се труди, воинът да дири слава,
влюбеният нека жадно участта си опознава!
Щом не искаш да те съдят, не съди с душа дребнава!
Стихотворството - една от сферите на мъдростта,
пред божествен дух разкрива висшата си пълнота.
Благороден ум прониква в благородните неща.
Дълга реч изглежда кратка, ако в стих заблика тя.
В тежък път и в скок опасен всеки кон се преценява,
майсторът в игра на топка, ако точно я отправя,
майсторът на дълги песни, ако мъдро замълчава,
щом стихът му стане тромав, а беседата - мъглява.
Взрете се в поет, чиито стихове - зазвънтели!
Щом речта му стане бедна, стиховете - неумели,
той ще укроти стихът си, след това ще се прицели
и с чогана си юнашки ще замахне и спечели.
Някой свърже два-три стиха, но съвсем не е поет.
Нека да не се сравнява с майсторите занапред!
Друг нанижа бледи мисли, понапише някой ред
и упорства като муле: "С мен започва нов разцвет!"
Дребни стихове нанизва, ако дребен е поета.
Равнодушно е сърцето към поезия предвзета.
Жалък стих е лък в ръцете на неопитни хлапета -
който се бои от звяра, стреля само по зверчета.
Други стихове са годни за шума по веселбите,
за младежките забави, за насладите, шегите.
Могат да ни поразсеят, щом са ясни и открити,
но голямо дело само ни подсказва за творците.
Мъдрият поет не трябва своя труд да разхити,
на една любима с радост трябва да се посвети.
Той е длъжен да прославя само нейните черти -
нека всеки стих за нея в музика да зазвънти!
Аз възпявам пак жената, някога от мен възпяна.
Не изпитвам срам, защото е за мене чест желана.
Тя е мой живот, тигрица, от която нося рана;
винаги ще я прославям, даже и неназована.
Знам любов от висш порядък, пламенна и съвършена,
но е трудно с ясни думи тя да бъде изразена.
Тя е дело на небето, към небето възвисена.
Който дири път към нея, скръб душата му променя.
Знам - разумните не могат никак да я разберат;
празноглавци я описват, докато ни уморят.
Любовта е неизменна и до пламналата плът -
който тръпне, без да блудства, той върви по верен път!
За арабина "Миджнури" са мъже обезумели.
Луд от скръб е този, който не постига свойте цели.
Някой приближава бога, но с криле изнемощели,
друг край мургава кокетка се върти да я спечели.
За един миджнур е нужно като слънцето да свети,
умен, млад, богат да бъде, да е волен сред мъжете,
кротък, щедър, сладкодумен, да надвива враговете...
Този, който е различен, той не е миджнур - помнете!
Любовта е нещо дивно, трудно се познава тя;
нещо много по-различно от разврат е любовта.
Тя едно е, той е друго - помежду им пропастта.
Проумейте и недейте смесва тези две неща!
Постоянен е миджнурът, угнетява го разврата.
Без любимата си страда, най-злочест е на земята;
даже и да е жестока, неин верен роб се смята.
Празната любов с целувки аз мразя от дън душата.
Тя не е любов и нека влюбения да не блазни!
Днес една, а утре друга - искрено това го дразни.
Празната любов развлича само юношите празни.
Верният миджнур се чувства чужд на светските съблазни.
За да бъде влюбен, значи тайно да се е терзал,
в самота да си припомня за любимата с печал,
отдалеч да се измъчва, да гори, да тръпне цял,
да благоговее даже пред гнева й завилнял.
Своя чист копнеж не трябва никому да доверява,
пред света да не въздиша, да не я опозорява!
Нека крие любовта си, с нищо да не се издава,
нека бъде пир скръбта му, нека стъпи и в жарава!
Кой човек освен безумец сочи своята любима?
Нито той печели, нито тя остава невредима.
Ако разгласи за нея, що за слава тя ще има -
и защо да й създава болка трудно изцерима?
Удивлявам се, че някой е измамник в любовта,
че петни жена, която го цени до слепота.
Бива ли да се надсмива, ако му е чужда тя?
Но клеветникът не вижда срам във всяка клевета.
Който плаче по любима, пред света е оправдан;
тачат го, когато скита в самота и изтерзан.
Нека спомена за нея бъде винаги желан!
И е по-добре пред хора да прикрива своя блян!
Превод: Стоян Бакърджиев
|
|
