Александра Ивойлова е завършила пиано в НМА "Акад. Панчо Владигеров". Специализирала е в Париж. Изучава и камерно пеене.
                                                    
     Публикува есета, фрагменти, сентенции, поезия (вкл. за деца), музикална, литературна и художествена критика.
                                                    
     Илюстрира литературни страници в печата, участва в изложби. Издала е книгите с авторски графики: "Горчиви дъждове" и "Hommages" - стихове, "Неочаквани мисли" - сентенции, "Отражения" - тристишия и хайку, както и "Отгласи" (илюстрации - Иван Кирков) - поетични диалози в съавторство със София Филипова. Под печат е книгата с хайку и импресии "Последната роза".
                                                    
     А. Ивойлова членува в няколко съюза и в Световната хайку асоциация (WHA). Нейни произведения са преведени на шест езика. Носител е на международни награди за хайку.
                                                    
     Предстои издаването на компактдиск на Александра - барокови арии и песни в съпровод на пиано: произведения от Глук, Хендел, Пърсел, Качини, Теналя, Калдара и др. (запис в камерна зала "България").
                                                 | 
                                             
                                         
                                        
                                            
                                                
                                                    
  
                                                     Какво бе името ти
                                                     
                                                     Какво бе името ти, страст?
                                                     Пулсиращият в слепоочията образ,
                                                     Гласът ти - острие окървавено...
                                                     
                                                     Сега си пак
                                                            абстрактната възможност,
                                                     бразда мастилена върху листа
                                                     и мрак среднощен
                                                            в празна стая.
                                                     
                                                     
                                                     
                                                     
                                                     Дете е душата,
                                                     което играе
                                                     в тревите.
                                                     •••
                                                     Преброени и твоите дни,
                                                     художнико,
                                                     времето ти - безгранично.
                                                     
                                                     
                                                     
                                                     Като звезди в преднощ
                                                     разцъфват всички откровения -
                                                     но мрак в сърцевината им расте.
                                                            •••
                                                            Мечтите стареят.
                                                            На хоризонта далечен
                                                            виждат своето минало.
                                                     •••
                                                     Каквото и да изричаме -
                                                     думите са млади
                                                     за мъдростта на кръвта.
                                                            •••                                                    
                                                            Утро.
                                                            Кучешкият лай навън
                                                            мирише на сняг.
                                                     
                                                     
                                                     
                                                     
                                                     Самотата
                                                     е
                                                     тълпа
                                                 | 
                                                
                                                 | 
                                                
                                                    
  
                                                     5
                                                     
                                                     Най-напред оставя в пукнатините
                                                     своите магични знаци
                                                     и рисува пак
                                                     додето се взривят стените
                                                     и щастливи хора в безтегловност
                                                     се понасят и с любимите си кучета
                                                     носят странни някакви звезди
                                                     черните кръстосани крака на паяк
                                                     светят с тях по пътя на нощта в зелено
                                                     над полета диамантени в неназовани дни
                                                     следват ги луни слънца и птици
                                                     Хуан Хуан Хуан
                                                     рушителят на мрачните затвори
                                                     Хуан съзидателят
                                                     любимецът от детството
                                                     дай ръката си
                                                     през погледи разпръснати в кобалта
                                                     Хуан ръката си
                                                     с която се подписваш
                                                            в края на пространството
                                                                          МИРО
                                                     
                                                     Из "Hommages"
                                                     (от френски - почит към...)
                                                     
                                                 | 
                                             
                                         
                                        
  
                                     |