  | 
            
                
                    
                          | 
                        
                            
                            
                            
                            
                            
                                
                                      | 
                                    Никита Станеску (1933 - 1983) | 
                                      | 
                                 
                                
                                      | 
                                 
                             
                            
                            
                            
                                
                                      | 
                                 
                                
                                    
                                        
                                            
                                                
                                                       Сложната асоциативна лирика на Никита Станеску предизвика множество разгорещени спорове още при дебюта му през 1960 г. с книгата "Смисълът на любовта". С нея и особено с втория си сборник "Видение на чувствата" (1964) поетът заявява пристрастията си към "поезията на познанието". И след това, независимо от темите, жанровете и средствата, той остана верен на главната си цел: да проникне в "тайните на Сътворението". Всъщност този стремеж е присъщ и на големите му предшественици от румънската поезия (Еминеску, Блага, Барбу, Аргези), но у Никита Станеску той придобива особен смисъл, а и средствата му са необичайни, съвсем нови.
                                                    
     Непрекъснато търсещият ум на поета-философ копнее да преоткрие вечните тайни на живота. Той видимо се вълнува от калейдоскопичната смяна на явленията в природата, от различните процеси, които непрекъснато текат в материята. Необикновената напрегнатост и наситеност на тази поезия, нейният размах и дълбочина утвърждават румънския поет сред най-значимите световни съвременни поети. След Хердеровата награда (1974) и тази в Струга (1980) е номиниран за Нобелова награда. Преведен е на много езици, а в родината си е провъзгласен за национален поет от ранга на класика Еминеску.
                                                 | 
                                             
                                         
                                        
                                            
                                                
                                                    
  
                                                     Поезия
                                                     
                                                     Поезията е плачещо око.
                                                     Тя е плачещо рамо,
                                                     очи на плачещо рамо.
                                                     Тя е плачещи ръце,
                                                     очи на плачещи ръце.
                                                     Тя е плачещи нозе,
                                                     очи на плачещи нозе.
                                                     
                                                     Приятели мои,
                                                     поезията съвсем не е сълза,
                                                     тя е ридание,
                                                     плач на още неизмислени очи,
                                                     сълзи на очи,
                                                     които трябва да се родят красиви,
                                                     сълзи на очи,
                                                     които трябва да се родят щастливи!
                                                     
                                                     Савонарола
                                                     
                                                     Яви ми се насън Савонарола и ми каза:
                                                     да стъкнем огън, суетата си да изгорим,
                                                     да пламнат дървеса, трева, пшеница
                                                     и всичко да се опрости.
                                                     Да срутим камъните и реките да разлеем
                                                     от коритата,
                                                     накрай да стане всичко просто,
                                                      съвсем просто!
                                                     Да се откажем от нозете си,
                                                     защото ходенето ни е суета.
                                                     Да се откажем от очите си -
                                                     защото зрението ни е суета.
                                                     Да се откажем от ушите си -
                                                     защото и слухът е суета.
                                                     Да се откажем от ръцете си -
                                                     накрай да бъде всичко просто, 
                                                      съвсем просто!
                                                     Яви ми се насън Савонарола -
                                                     като прастара рана в разума световен.
                                                     Яви ми се насън,
                                                     развиках се и се събудих.
                                                     
                                                 | 
                                                
                                                 | 
                                                
                                                    
  
                                                     Име
                                                     
                                                     На Огнян Стамболиев
                                                     Завърнах се от война -
                                                     война с никого.
                                                     Донесох трофей -
                                                     стадо от думи.
                                                     Да назова с тях моите стари места,
                                                     родни и още неназовани.
                                                     И тебе, приятелю, не забравих.
                                                     Донесох ти трофей -
                                                     от войната с никого.
                                                     Ново име за теб.
                                                     Бързо ми напиши,
                                                     ако от твоята война си донесъл
                                                     някое ново име за мен -
                                                     да се назова с него и аз.
                                                     Амин!
                                                     Юли 1983, Букурещ
                                                     
                                                     Поема втора
                                                     
                                                     Ти се носиш като сън
                                                     над моята душа.
                                                     Ти се приближаваш до моето сърце
                                                     (сякаш то е камък червен)
                                                     и за кой ли път искаш
                                                     на теб да назова
                                                     всички неща.
                                                     Устните ми не ти казват нищо.
                                                     Затихнали са като коприната на знаме
                                                     в безветрен ден.
                                                     Никъде не отивай!
                                                     С един удар ще спра моето сърце,
                                                     за да премахна болката,
                                                     която знае какво е болка,
                                                     за да премахна любовта,
                                                     която знае твоето странно име - жена!
                                                     
                                                 | 
                                             
                                         
                                        
  
                                     | 
                                 
                                                     
                                      | 
                                 
                                
                                    | Превод: Огнян Стамболиев | 
                                 
                                
                                      | 
                                 
                                
                                    Oгнян Стамболиев е превел на български език едни от най-ярките румънски автори като Емил Чоран, Мирча Елиаде, Никита Станеску, Ана Бландиана, Еуджен Йонеску, Марин Сореску, Григоре Виеру, Йон Д. Сърбу, Мирча Динеску и др. През 2009 г. статия за Огнян Стамболиев и библиографска справка влезе в Енциклопедията на румънската литература. Той е единственият българин, на когото е присъдена наградата за поетичен превод на Румънската академия през 1997 г.
 
  | 
                                                     
                                
                                    | горе | 
                                 
                             
                            
                         | 
                          | 
                     
                 
             | 
              |