Образи от недокументираната зима
Животът има сълзи тежки като дървета...
По пътеката сянка напредва сякаш е мравуняк.
На метроспирката твоите нозе са почервенели от студа.
За щастие, съществува нощта и твоето пристигане.
Ангел неподвижен кукла е от камък.
Топлината на твоята уста пресъздава лятото.
* * *
За мене пазя радостта
от слънцето, зад зениците
я пазя, спокоен,
облян от блясък. Радостта
е от стомана, морски звезди,
от безмълвие, което ослепява.
Имаш право. За облака говоря,
за южняка, дето го раздвижва, за старината
от дъжда окъпана – стихотворението
създава се под бурята,
драмата изисква своите въздействия, думите
разкъсват бентовете, искат писане, искат
глас – кой ще може
да съчлени подбуди в тоя здрач?
|
|
Следпладне
Птица от светлина играе в твоите очи,
Върху моравата заспали.
А отвъд листака нарешетен
Малки звуци дращят тишината.
Върху основата на ръждясалото градинарско колело
Слушам реката да тече край мен.
|
