Роден е през 1972 г. в Благоевград.
Книги:
"Лудите кокошки" (1993);
"Писма до една евентуална Софи от един евентуален Жан" (1997);
"Героин REC" (2000) - Награда за книга на годината на "Литературен вестник", Национална награда за поезия на името на Иван Николов, присъдена от ИК "Жанет 45";
"Томатериалист" (2001), ИК "Захарий Стоянов".
Негови стихове са преведени на английски - сп. "Orient Express", Лондон; "Demice Approach" N.Y., на унгарски, полски и немски.
Старецът
и Докторската градина на Л. Л.
1.
Докторската градина днес
е жива като пес, изведен на разходка.
Тя сякаш се увива около
алеите си с пейките и
седналите като фигури в ескизи
момичета от музикалното наблизо.
Така все едно се вози в карета,
Старецът с баска барета върви под дърветата -
той е съсредоточен.
Той е съсредоточен.
Защото с всяка от крачките си
той открива земя в края на своя бастун.
2.
Пред Старецът на дълъг повод
като далечна мисъл до която се достига
подтичва в черно и кафяво
един четириног Вергилий. Това
е кучето Арки - верен доберман. В случая
кучето държи смъртта на разстояние...
И Старецът намига на Смъртта: - Скъпа,
казва той, защо не окосиш тревата! Тя
възпрепятства с дължината
си играта на децата...
А доберманът леко изръмжава.
От само себе си тревата се скъсява.
Старецът ще продължи със своята разходка..
Той ще остави косата си да расте.
|
3.
Ученичките от музикалното наблизо
отново днес седят по пейките. В градината
отново се е разбеснял Април и въздухът
му - огромен и дълбок като прегръщане:
- Няма връщане на Орфей! Ако
случайно се озове тук - Той
завинаги ще престане да търси. Той
ще седне до онази малката пианистка. -
Тя истински ще го накара да забрави.
4.
Докторската градина
започва от твоя прозорец.
Твоят прозорец е картина
която затваря градината.
Когато ти излезеш на алеята
повел на дълъг повод
своя четирикрак Вергилий -
ти ставаш част от пейзажа...
Четири души на кучета
ще държат на разстояние Смъртта.
Ти ще останеш недокоснат от Нея.
Тя ще ти принадлежи - като жена!
|
|
